РАЙО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който е предназначен за целия район като административна единица. Десет минути по-късно Христо Рачев вървеше към районната болница с голям кухненски нож в ръцете. Л. Янов, СЗ, 51-52. Занаятчиите задоволяват вече потребностите не на малкото градско стопанство или на районния пазар, а на големите и далечни пазари на Турската империя. Ив. Унджиев, ВЛ, 14. Районните градини .. се различават от парковете по това, че се устройват върху по-малка площ и обслужват отделни градски райони. Т. Горанов и др., ПА, 255.

2. Който е свързан с управлението на район. Това не беше пътуване, а отстъпление. .. Вървях и си мислех: „С вятъра и птиците — лесно, но какво ще долагам на районното началство за моите злополучни опити?“ Н. Хайтов, ПП, 34. Тя знаеше, че татко Пиер даваше щедро четирнадесета заплата на районните си директори. Д. Димов, Т, 85-86. През селото мина районният отговорник по държавните доставки за Луковитско. РД, 1950, бр. 233, 2. Районен комитет. Районен съвет.


Източник: Речник на българския език (онлайн)