РА̀ЙХСТАГ, мн. няма, м. 1. Истор. Един от органите на централната власт в Свещената Римска империя.
2. Истор. Название на парламента в Германия от 1867 до 1945 г. „Франк, депутат от Райхстага и виден социалистически лидер, умря в полето на честта“. Й. Йовков, Разк. ІІІ, 112. Ханс Ерих живееше недалеч от мен, .. и приятелка му беше една от депутатките на социалистите от Райхстага. М. Христов, ИЕБ І-ІІ (превод) [еа]. Тя и Джо здраво се бореха за немския начин да се върши работата. В ранните дни на нацисткия режим тя силно вярваше, че тогавашният председател на Райхстага Херман Гьоринг ще бъде спасителят, който ще постави в ред държавата, СФ, 2001, кн. 2 [еа]. На 17 април 1867 г. Райхстагът (парламентът), избран на основата на всеобщо избирателно право, приел нова конституция. Ист. VІІІ кл, 123. Канцлерът беше отговорен само пред кайзера, но не и пред Законодателното събрание (Райхстага). Ист. ІХ и Х кл, 15. В средата на ХІХ век Райхстагът .. реши равнопоставеността на всички националности в империята, независимо от тяхната численост. Раз., 2003, кн. 1 [еа].
3. Сградата на парламента в Германия. Една от най-забележителните сгради в Берлин е Райхстагът. През 1882 г. Вилхелм II полага първия камък във фундамента ѝ. Нов., 2006, бр. 104 [еа]. След ремонта, започнал през 1995 г., от Райхстага остана само оригиналната фасада в неоренесансов стил, на която е написано „На германския народ“. Сега, 1999, бр. 159 [еа]. Малък едномоторен самолет се разби на поляна между сградата с кабинета на германския канцлер .. и Райхстага, където се помещава парламентът. С, 2005, бр. 4505 [еа].
— Нем. Reichstag.