РАКЀТКА ж. 1. Умал. от ракета1 (в 1 и 2 знач.). Модерният, натъпкан с електроника самолет, „лепва“ противника върху автоматичните си системи за прицел, пуска му ракетката и ухилен се прибира като от приятна разходка на чист въздух. БВ, 2004, бр. 4-5 [еа]. Щеше да се пие шампанско / щеше да е Нова година / щеше всеки да мята пиратки / и разни ракетки. ЛВ, 2003, бр. 12 [еа]. // Детска играчка. Разбра се, че кокетка / сестра ми е била. / Не пожела ракетка — / чадърче пожела. Цв. Ангелов, СГ, 146.
2. Направен от вестник или друга тънка хартия малък модел на ракета, който при хвърляне във въздуха лети. Хартиени ракетки.