РАКЕТОНОСА̀Ч м. Военен кораб, самолет и под., който е въоръжен с ракети1 и е снабден със стартови средства за изстрелване и управление на ракетите; ракетоносец, ракетоносител. Бомбардировачите могат да бъдат снабдени и с ракети. Такива самолети ракетоносачи пускат ракетите на известно разстояние от целта. Н. Иванов и др., ГО, 10. На най-новите реактивни ракетоносачи за далечни разстояния вместо бомби има ракети „въздух-земя“. ВН, 1961, бр. 3067, 1.