РАКЕТОСТРОЀНЕ, мн. няма, ср. Създаване, построяване на ракети1 (в З знач.); ракетостроителство. В ракетостроенето се употребяват свръхтвърди стомани. Хим. VІІ кл, 1965, 64. Печатът признава, че показателите в областта на ракетостроенето явно не са в полза на САЩ. РД, 1959, бр. 257, 3. Много големи компании, .., са се заели да проучат възможности за използване на нанотехнологиите. Те вече имат приложения на много места — от производството на облекла до ракетостроенето. Кап., 2004, бр. 45 [еа]. // Наука за конструиране и строене на ракети1 (в З знач.). Научните открития на Циолковски в областта на ракетостроенето се използват от съветските учени и инженери при построяване на изкуствени спътници на Земята и на космически кораби и ракети. Физ. VІ кл, 1965, 6. В наши дни, .., идеите с поразителна бързина преминават трудния път до практическото реализиране. Като потвърждение могат да бъдат посочени много примери от атомната физика, ракетостроенето, химията на полимерите. НТМ, 1966, кн. 208, 63.


Източник: Речник на българския език (онлайн)