РАКЀТЧИК, мн. -ци, м. Воен. Специално подготвено, обучено лице, което управлява ракета1 (във 2 знач.) и служи или работи във военни ракетни части. Старшият инженер ракетчик предаде ключа и сертификата на ракетата на началника. М. Халачева, ДС (превод) [еа]. Манол Георгиев е бил ракетчик в бригадата на Марино поле. БВ, 2006, бр. 1 [еа]. Ракетчиците продължават да изпълняват бойни задачи. С, 2004, бр. 3969 [еа]. Руснаците употребили ракети в боевете при западния бряг на Черно море.. Особено се отличили руските ракетчици при щурма на Варна и Силистра. НТ, 1961, кн. 1, 3.
— Рус. ракетчик.