РАКИДЖЍЙНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Ракиджийница. — Къде те хванаха пък тебе, бре? — примъкна се Шиперко до него. — На ракиджийника, оставих казана, не можах да си доваря ракията — каза Качо Брадата. Т. Харманджиев, КВ, 104.
— Друга (диал.) форма: р и к и д ж ѝ й н и к.