РАКИДЖЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с производство на ракия. Виждаха го из село ту забързан към цигларната фабрика да помага на другоселци при товаренето на цигли, ту да шета около ракиджийския казан. Г. Алексиев, ДЦ, 68. Най-после Големият Мечо реши да отпътува. .. Градът, за който тръгна, бе истински делови град: с арменци и гръцка махала, с емениджийска чаршия и производство на ракиджийски казани. Ст. Сивриев, ЗСБ, 23. Страшна беше арапина, / страшна хала халатина, / глава има малко млого, / малко млого три казана, / три казана ракиджийски. Нар. пес., СбНУ ХХVІ, 144.
2. Който се отнася до ракиджия (във 2 знач.). Той говореше с кротка ярост, с удоволствие и сам слушаше внимателно как хрипти неговият ракиджийски бас сред самотата на бялата тъмнина. Г. Стоев, КЛ, 9.
— Друга (диал.) форма: р и к и д ж ѝ й с к и.