РАКИДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. 1. Човек, който произвежда или продава ракия. — Извади чепа — обърна се той към ракиджията. — Бабо, дай фунията — и изля ракията от котлето в бурето на сурвакарите. Кр. Григоров, ОНУ, 56. Ракиджията Слави от Стара Загора, който продава ракия по селата, казва на баща ми: „Кънчо, този душманин Балабанджията ще ви изяде, много ви се заканва.“ М. Кънчев, В, 112. Най-напред той започна печалбите си като кърджия на едни богати търговци — ракиджии, .. Работата му беше да обикаля от село на село. Й. Йовков, ЖС, 43. Отдолу идат винари, / Недо лю, бяло момиче, / винари и ракиджии, / та карат вино чървено / и върла бисер ракия. Нар. пес., СбНУ ХLVІ, 199.
2. Разг. Мъж, който обича да пие ракия, предпочита я пред други алкохолни напитки. — Мале, кажи да ни донесат малко ракия .. — Ако искаш мастика, да донесат. Аз съм ракиджия, не обичам правените питиета. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 195. При пазача на склада, .., е прескочил на приказка Стоимен, .., конте и ракиджия. В. Пламенов, КМ, 9. Марко си е много винопиец, / а пък Груйо твърде ракиджия, / във ракия много кавгаджия. Нар. пес., БНПП І [еа]. Страстен ракиджия.
— Тур. rakıcı. — Други (остар. и диал.) форми: р а к а д ж ѝ я, р а к ъ д ж ѝ я, р а к я д ж ѝ я и р и к и д ж ѝ я.