РАКЍЕН, -а, -о, мн. -и и -ѝйна, -ѝйно, мн. -ѝйни, прил. 1. Който е от ракия, който съдържа ракия. Пияният пушеше на входа на някакъв безистен. .. Дойде до мен и сред задушливи ракиени изпарения запита защо съм го гледал толкова странно. М. Абаджиев, Ф, 205. Вчера изпи духа на последното шише от внушителния си ракиен запас. Ал. Шпатов, БПЛ [еа]. Тя [бъчвата] тъй се напоила с ракия, щото ракийний дъх се усещал и в ястията, които готвили с вода от бъчвата. Т. Икономов, ЧПГ, 7. Ракиен спирт. Ракиен аперитив.
2. Който е предназначен за ракия. Старата кадъна държеше в лявата си ръка ракиена чаша с някаква течност. Т. Харманджиев, КЕД, 22. Празните ракиени шишенца звъняха като пчели. А. Каралийчев, СР, 26. Този, който пое ракията, извади една ракийна чаша и почна да налива на всичките. Ив. Докторов, ЗД, 110.
3. Който е свързан с производството на ракия. В 1821 г., когато трябваше да се даде помощ на гърците, които искаха да заминат за отечеството си, аз им отстъпих големия магазин при моята ракиена фабрика. М. Арнаудов, ЖТИ І [еа]. Марин бакърджията очуква нов ракиен казан. Д. Немиров, Б, 5. Ракиена индустрия.
◊ Ракиено време. Разг. Късните следобедни и вечерни часове, когато е подходящо да се пие и обикн. се пие ракия. — Виж какво, таман е ракиено време, я ела да пием по едно... Н. Радев, СК [еа].
— Друга (диал.) форма: р и к ѝ е н.