РАКЍЙКА ж. Умал. от ракия; ракийца, ракийчица. Мачът сигурно е интересен — когато излизат от боксониерата, двамата чуват виковете на запалянковците от блока. Тия, на които всичко им е наред. Налели са си ракийка, жените им са нарязали салата. В. Пламенов, ГШ, 34. Както е обичаят, отседнахме там и влезнахме в кръчмата, за да си починем и хвърлим по чашка гроздова ракийка. Ив. Вазов, Съч. VІІ, 84. Лазаре, я дай ракийките, че взе да ми отънява мисълта!... Б. Геронтиев, Б, 24. — Иване, хаджи Иване, / имаш ли бела Марийка? / — Е, немам бела Марийка, / ам имам бела ракийка. Нар. пес., СбНУ ХХХІХ, 47.
— Друга (диал.) форма: р и к ѝ й к а.