РАКЍЙЧИЦА ж. Умал. от ракия; ракийка, ракийца. От този ден нататък мисълта му все се рееше нейде между мазето, където прибра безценната ракийчица и люлката на дъщеричката му. Ал. Шпатов, БПЛ [еа].

— Друга (диал.) форма: р и к ѝ й ч и ц а.


Източник: Речник на българския език (онлайн)