РАКИТА̀Ш м. Събир. Рядко. Ракитак. Още в зори аз чух честите къркания на жеравите и по направление на гласа ги приближих крадешком из ракиташа на ливадите. ВН, 1962, бр. 3291, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)