РАКЍТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на ракита или от ракита; ракитен. Гълъбицата разпери неспокойно криле, подхвръкна до ракитовия храст. Н. Нинов, ЕШО, 14. Момчетата от трето звено набраха жилави ракитови пръчки. Момичетата ги белеха, сортираха ги. П. Проданов, С, 37. — Не мога, мале, да пливам, / че ми се коса закачи, / за ракитови корени. Нар. пес., СбВСтТ, 125.
2. Който е направен, изработен от клоните на ракита; ракитен. От плетената ракитова кошничка, .., ухаеха гъби. Цв. Ангелов, ЧД, 16. Суса Тинина напред, мъжът ѝ една крачка зад нея носеше ракитово кошле, пълно с люцерна. Й. Радичков, СР, 152. Мама премиташе пръснатите класове, .., гледам я, взе да се мръщи. Подпре се на ракитовата метла, .., подигне свляклата се до очите ѝ забрадка и току дигна глава нагоре, гледа и мълчи. Кр. Григоров, ОНУ, 49.