РА̀КОВИНА и РАКОВЍНА ж. 1. Черупка на мекотело — мида, охлюв, рапан. Край ниския полегат бряг, .., се проточваше тясна ивица бял искрящ пясък, посипан с лъскави раковини. Гр. Угаров, ПСЗ, 88. Предпочитам да се боря с вълните, отколкото да стоя на брега и да събирам раковини. К. Петканов, В, 15. Те [негрите] ни предлагат .. гердани от корали и морски раковини. Б. Шивачев, ПЮА, 176. Търси някоя рядка раковина, която може да стане солница или пепелник за цигари. Й. Йовков, Разк. II, 20. Ушите ми шумяха, както се случва, когато доближиш до ухото си морска раковина. К, 1962, кн. 4, 18. Не се бяха сраснали както охлювът със своята раковина. ЛФор., 2001, бр. 40 [еа]. ● Обр. Микрофоните! Високоговорителите! Каква акустична раковина бяха тези трибуни! ДП, 2003, кн. 51 [еа]. Ако .. / видиш за последен път брегът, / .. / в сърцето си какво ще вземеш ти ..? / Седефът ли, прохладен и златист, / в разтворената звездна раковина / на утринта над морския простор? Ив. Пейчев, ДП [еа].
2. Предмет, изделие с форма на такава черупка. Качват се [полковникът и капитанът] във файтона и изчезват под черната раковина на гюрука. Др. Асенов, ТКНП, 160. Мобилните телефони от типа раковина са с капаче. // Мивка (в 1 знач.). с такава форма. Чешмата не работеше, а изящно изработената ѝ раковина бе замърсена от прах и кал и пълна със смачкани хартийки, фасове, .. и други боклуци. Ст. Биячев, ЛЕЧ [еа]. Раковина за умивалник.
3. Спец. Кухина в метал, бетон и др. материал, образувана при преминаването му от течно в твърдо състояние, като недостатък, дефект на изработката, обработката на материала. Тялото не трябва да притежава раковини, шупли и други недостатъци от леярски произход. В. Геров, ПКВ, 283. Свиването при втвърдяването е често причина за образуване на вакуумни раковини и деформации поради всмукване. Н. Николов, М, 244. // Изтъняване на метална конструкция като дефект. Ръждясали стени или тръби на парни котли образуват раковини .., което може да стане гибелно при поддържането на налягането в тях. Ст. Михайлов и др., ГМ, 328.
◊ Носна раковина. Анат. Издатина от кост и лигавица от вътрешната страна на носната кухина към носната преграда; носна мида. От страничните стени на носната кухина, по-навътре, се издават по три образувания, наречени носни раковини или носни миди. Анат. IX кл, 79. Ушна раковина. Анат. Външната част на ухото; външно ухо, ушна мида. Звуковите колебания се улавят от външното ухо (ушната раковина) и по звуковия канал достигат слуховата мембрана — тъпанчето. Ц. Цанев и др., ЧП, 154. Животното бе малко по-голямо от ръката му, .. ушната раковина бе скрита в козината. Ст. Волев, МС, 96.