РА̀КОВОБО̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е болен от рак2; онкоболен. Раковоболна пациентка .. съди държавата заради това, че е била лишена от лечение и впоследствие е получила непоправими увреждания на здравето. Мон., 2005, бр. 2424 [еа]. Международният онкологичен консултативен център вече извършва безплатни прегледи на раковоболни пациенти от цялата страна. Тема, 2006, бр. 34 [еа].

2. Като същ. раковоболен м., раковоболна ж., раковоболни мн. Човек, който е болен от рак2; онкоболен. Смъртността при раковоболните .. намаля значително .., успехът е постигнат благодарение на ранната диагностика на заболяването и информираността на населението. Док., 2007, бр. 13 [еа]. Не бива да се лекува слепешката, защото билките не са сокче. Ако към мен се обърне раковоболен, аз прилагам билколечението успоредно с назначенията на лекуващия лекар. Кеш, 2002, бр. 7 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)