РА̀ЛИЧКА ж. Умал. от ралица1. Стигнали на падината, где се засмели като китен губер: макове, подрумче, раличка, .. — те [девойките] се втурнаха цветя да берат. Ив. Кирилов, Съч. II, 76. Раличката е едно доста красиво лятно цвете. Гр, 1906, кн. 11-12, 180.