РА̀ЛНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Желязна режеща част на рало или плуг, която е предназначена да пори, да разравя земята при оране; палешник, лемеж. Тракторът обиколи един път; момчето .. оправи ралниците и захвана нова бразда. Ил. Волен, МДС, 130. Той дръпне с две ръце плуга и ралникът се лъсне отгоре върху стърнището. Кр. Григоров, Н, 112. Ралниците на волските плугове отиват до дванадесет сантиметра, тракторните плугове къртят цели блокове и потъват до осемнадесет сантиметра. А. Каралийчев, С, 100. Той беше ходил да клепе един ралник при ковача. П. Велков, СДН, 96.
2. Диал. Ралица2 (в 1 знач.); ръчица2. Образът на орача с древното дървено рало, .., тежката ръка върху ралника и остенът, насочен към бляскавите гърбове на кравите, .., довършват чертите на този .. пасторал. З. Сребров, Избр. разк., 178. — Натискай, а не зяпай врабците! — гълчеше той орачите. — Дръж така ралника, че да изглежда като трактор да е орал! А. Гуляшки, СВ, 265. Митко .. ту налегне ралника .. толкова дълбоко, сякаш кладенец ще вади. Кр. Григоров, Н, 112.
3. Анат. Плоска трапецовидна кост, разделяща носната кухина на две; орачна кост. Лицевият череп е изграден от 12 двойни и 2 единични кости. Двойни са носните, .., горночелюстните .., а единични — ралникът и долната челюст. Анат. VIII кл, 22. Ралникът е незначителна по своите размери единична (нечифтна) кост. .., тя участва в образуването на костната носна преграда. Ал. Гюровски, АЧ, 99. Единичните кости [на лицевия череп] са ралник и долна челюст — единствената подвижно свързана кост на черепа. Анат. IX кл, 23-25.