РА̀ЛО, мн. рала̀, ср. 1. Дървено земеделско оръдие за оране, теглено от работен добитък, с желязна режеща част, която разравя браздите в две посоки. — Ти ще му ореш цял ден, а срещу това той да ти даде ралото и воловете си за един час. П. Бобев, ГЮМ, 30. За да раждат вашите ниви повече жито и царевица, трябва да ги орете по-дълбоко, не с дървени рала, а с плугове. Ал. Спасов, С, 40-41. Земеделието все още е свързано с орача, наведен над ралото, с воловете, крачещи по браздите. НТМ, 1962, кн. 1, 16. Отиде рано .. / със рало ниви да оре. Нар. пес., СбНУ XLVI, 139. ● Обр. Ако той [байо Петър] види, .., някоя натруфена жена, на която времето е прекарало вече по челото своето рало, то пее под носът си: Мари, Радо, .. / досади ми твойта хубосия: / криво перо на кьораво око. Л. Каравелов, Съч. VII, 48. По твойто чело бяло / не е минало рало — / от горките мечти. Ив. Вазов, Съч. III, 29.
2. Прен. Само ед. Това оръдие като символ на земеделския труд. Мнозина казват: „Как е възможно един осемнадесетгодишен момък да храни жена и после деца?“ Отговарям: „Чрез ралото!“ П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 25. Един ден той напусна бащиния си дом и ралото и влезе в една от многото разбойнически чети. Ив. Вазов, Съч. XIV, 26. Тоя народ, който не знаял друго нищо освен ралото, бил нападнат ненадейно. З. Стоянов, ЗБВ I, 261. Ние се храним от ралото на нашия селянин. Лет., 1871, 171.
3. Спорт. Само ед. Стойка, позиция на скиор, при която задните части на ските са раздалечени една от друга, а върховете им са почти събрани, с цел да се намалява скоростта при спускане. Рало. От положение право спускане скиорът упражнява натиск с петите върху задниците на ските и те се разтварят. Върховете остават събрани на около 10 см. П. Николов, НС, 84. Биляна стана ски учител, .. учи начинаещите скиори .. да падат и стават, да правят рало и други тънкости на екстремния спорт. С, 2008, бр. 5396 [еа].
4. Спорт. Само ед. Йогистка поза, при която гърбът е на пода, тазът е вдигнат, а краката са изпънати и допират с пръстите си пода зад главата. Рало дава на мозъка кислород. Болят ви вратът и гърбът, чувствате се схванати, .., имате болки в корема. Най-бързото избавление е поза рало. .. Ралото не бива да се изпълнява продължително време от хора с високо кръвно налягане. С, 2007, бр. 5330 [еа].
5. Диал. Плуг (в 1 знач.); плужница. Ралото или плужницата им останала со един вол, та не можело веке да се орат. СбНУКШ ч. II, 99.
6. Диал. Плуг (във 2 знач.); ралник, палешник, лемеж. Трактор .. обръща стърнищата с дванадесет рала. Ил. Волен, МДС, 214.
7. Диал. Оране, оран. Който е добър орач, той сее на четвъртото оране, кое ся зове четвърто рало. Ц. Гинчев, УЗ, 35. Семято ся сее след второ рало. Н. Геров, РБЯ V, 72.
8. Диал. Двойка, чифт. Отсеченото дърво, за да излезе на равен път, трябва да мине през седем дълбоки долища. Трудна работа. Девет рала биволи не могат го изтегли. А. Каралийчев, В, 47. Да се върне с армагани: / .. / татку свилен пояс дивни, / майци наниз от жълтици, / лели рало златни гривни. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 103. Още на момата изпровождат [сватовете] едно рало .. хубави кундури. СбНУ VII, 66. Кръщеникът гощава кума и свитата му и .. дарява с по едно рало чорапи. СбНУКШ ч. III, 23. Рало волове, рало чорапии, .. рало клещи. Н. Геров, РБЯ V, 72. ● За лица или предмети, еднакви или близки в дадено отношение, възприемани като цялост, съвкупност. Всеки четник да си има .., опинци или 2-3-4 рала по-слаби, стегнати дрехи, провизия, сол и масло. В. Чекаларов, Д [еа]. — А̀ излези, юнако’а майко, / ти идат две рала свато’и [сватове], / сна [снаха] ти носит како еребица. Нар. пес., СбБрМ, 469. Тога ся Стоян пишмани, / девят рала слъзи порони, / па си на макя говори: / — Мале ле, стара майчице, / тая невяста ми е четвръта! Нар. пес., Н. Геров, РБЯ V, 72. Рало бройници. Девят рала тъпани. Н. Геров, РБЯ V, 72.
9. Диал. Мярка за земя, равна на площта, която се изорава с чифт волове за един ден (около два декара). И нивиците му около петдесет рала, и ливаде триесе и няколко коси, .., и какво не. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 5. У Трънча .., има чифлик с 50 рала, лозя с 300 мотики. Ил. Блъсков, ТСР, 15. Шест камъне Куздо има, / ниви — триста рала. .. „Ралото“ има близо два уврата и то е мярката за нивите. Ив. Вазов, Съч. IV, 77. Пят рала лозя и десят рала нивя. Н. Геров, РБЯ V, 72.
10. Само ед., като собств. Диал. Съзвездието Орион; ралица2, оралица, оралница. Другите съзвездия: Рало (..), колата с воловете и кучето, вълка или мечката са съзвездия, за които у народа има много смътни вярвания. СбНУ XXVIII, 21.