РА̀МА ж. 1. Техн. Конструкция с различна геометрична форма, която служи като опора или основа, към която се закрепват частите на машина, превозно средство и др.; рамка. Дърворезачът се пресегна над трансмисията, вдигна капака на дървен сандък — сандъкът бе разположен ниско върху металната рама на машината, .. — и извади оттам водна терзия. Й. Радичков, СР, 211. Рамата е основният скелет, върху който са захванати всички агрегати и възли на мотоциклета. Гр. Тимчев и др., УВА, 16. Тя [фрезовата машина] има здрава рама с форма на кутия. Маш. IX кл, 165. Вътре в станцията към една рама са прикрепени бордовата апаратура и химическите батерии. ВН, 1959, бр. 2544, 1. Завърши отливането на една рама за корабно кормило с тежест 3, 500 кг. ОФ, 1958, бр. 4219, 1. Номерата на рамата са пренабити.
2. Строит. Носеща конструкция на сграда или съоръжение, състояща се от неподвижно скрепени помежду си греди. Обилно полива пода. Лъсват тънките релси за багера, носещите бетонни греди, с които се извършва крепенето, огромните чамови капи на рамите, целият забой. В. Ченков, ЗХ, 12. Работата се свежда до изливане на едно място седем от десетте носещи рамки и гредите за затворената трикорабна рама на бъдещата сграда. Стр, 1958, бр. 51, 2.
3. Спец. Тясна лента от кожа или гьон между саята и ходилото при някои обувки, поставяна с декоративна цел. Рамата е първостепенен детайл и трябва да бъде направен от такава кожа, която да е достатъчно гъвкава през време на носенето и която да не се прокъсва от конците. П. Цветков и др., ТОП, 64.
4. Остар. Рамка.
— От нем. Rahmen ‘рамка’ през рус. рама.