РА̀МЧИЦА ж. Умал. от рамка (в 1-4, 9 и 10 знач.). Беров .. погледна снимката на Талигаров, която беше поставил в рамчица на стената. Д. Кисьов, Щ, 297. Катя .. взе от етажерката портрета на Боян и заедно с рамчицата го хвърли в печката. М. Грубешлиева, ПИУ, 195. Всеки етаж има по 4 малки стаи с тесни, малки прозорчета, с тънки дървени рамчици и с единични стъкла. Г. Караславов, Избр. съч. ІІІ, 341. В джоба си държеше шишенце с подсладена вода, на чието етикетче с червена рамчица бе надраскала „Изпий ме“. Кр. Дянков, НИР (превод) [еа].