РА̀НЧО, мн. няма, ср. 1. Ферма (обикн. животновъдна) в Южна Америка и САЩ, разположена на голяма площ и с различни видове постройки и съоръжения (водоеми, обори, конюшни и др.) за отглеждане на добитък, в центъра на която обикновено е домът. Тези помощници .. няколко дни преди коридата заминават за ранчото, където се отглеждат биковете, и внимателно изучават нрава на всеки, с който ще се бори съперникът на господаря матадор. Л. Стефанова, ВМД, 143. Ако бил собственик на ранчото, щял да разчисти част от склона над лозето и да посади овощни дървета. Почвата била добра. По цялото ранчо имало много пасбища. Цв. Стоянов, Избр. пр ІV (превод) [еа]. Гордостта му бе ранчо в щата Монтана от 4500 акра, в което отглеждаше елитни коне. Δ Баща му е фермер с ранчо за говеда. Фамилно ранчо.
2. Разг. Дребно стопанство или градина близо до града; чифлик. Обрахме гроздето от ранчото.
— Исп. rancho.