РАНЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; раня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя или причинявам прободна рана (обикн. с куршум, хладно оръжие или остър предмет) по част от тялото или главата на човек, животно; наранявам. Когато го раниха .., нещо го жилна и той дори не обърна внимание. Но веднага му примокри в ръкава, ръката започна да отмалява, болката се засили. Г. Караславов, ОХ II, 4-5. Като се промъкват към село, се натъкват на засада и Насо го раняват в левия крак тъкмо под коляното. К. Георгиев, ВНП, 83. — Днес не вървеше... Изгърмях си патроните. Раниш го проклетия му заек, повлече си краката, забута се в храсталака и го няма никакъв. Елин Пелин, Съч. ІV, 219. Те [пешаците] имат в ръцете си стрели, с които раняват бика, докато го умъртвят. ИЗ 1874-1881, 95. — С първия куршум само го [калифорниеца] раних, останалото довърших с револвера. Н. Бояджиева, ЗА (превод) [еа]. Камъка сръчно отбягвай / да не строшиш колесницата, да не раниш и конете — / радост за твойте съперници, срам и позор пък за тебе. Ал. Милев и др., И (превод), 1971 [еа].
2. Прен. Засягам дълбоко, огорчавам, обиждам някого. — Върви, като искаш, само гледай да не ставаме пак за смях пред хората! .. Нона го чу. Думите .. [на Найден] я раниха, но тя не отвърна нищо. Г. Райчев, ЗК, 123. Веднаж Георги Зимбил чул майка си и се обадил: „Стига си, майко, тъй жално плакала, стига ми вече юнашко сърдце раняваш... в ръце на клети турци не влизам!“. Г. Баждаров, ГБ, 49-50. То [татарчето] отне милата ми годеница от ръцете ми; то рани до смърт нейната и Василева майчица. Ил. Блъсков, ИС, 65.
3. Остар. и диал. Убивам (Н. Геров, РБЯ).
4. Диал. Разранявам, разлютвам (рана, болка). Макя му вели и говори: — Ой ле, Марко, ой ле, мили сину! Не рани ми девет люти рани! Нар. пес., СбНУ ХХІХ, 87. ранявам се, раня се страд. и възвр. Той от една непредпазливост беше се ранил по ръката с револвера. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 9. Сърната се е ранила на най-слабото място, между двете рогчета на копитцето. К. Трайков, ВК (превод) [еа]. Докато се промъкваше из бодливите храсти, той се рани, без да забележи. Δ Ходих бос по земята и сигурно съм се ранил на някое стъкло.
РАНЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; раня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Нар.-поет. Подранявам. Само три-четири звездици бяха ранили и затрепкали по небето като светулки. Т. Влайков, БСК III, 268. В зори ранил на път, аз дишам / на лятно утро свежестта. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІ, 5. Наокол, в съседните ниви / отвъде, и други орачи ранили. / Запрягат орало и бързат да почват. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 12. ● Нар.-поет. Р а н о р а н я в а м. Рано ранила Гергана, / станала, та ся умила. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 937. Рано е Радка ранила / на тиха бяла Дунава, / слънцето да я не види. Нар. пес., СбВСт, 2.