РАНЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ранявам1 и от ранявам се. Моят приятел Мантата .. още носеше следи от фронтови рани. Той придържаше сабята с вдървена от раняването ръка. Ст. Сивриев, ЗСБ, 100. През първите дни след раняването му [Лазар] често губеше съзнание и само тогава не страдаше. Д. Талев, ЖС, 442. Старият [хаджи Враньо] се чудеше, че по-добре помни смъртта на Даскала, отколкото своето раняване. Г. Стоев, ЦЗ [eа]. Всеки .. носеше в раницата си .. памук и бинт за всеки случай, но при по-тежки ранявания нямаше с какво да се помогне. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 361-362.
РАНЯ̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Нар.-поет. Отгл. същ. от ранявам2 и от ранявам се; подраняване.