РА̀ПАМ, -аш, несв., прех. Диал. 1. Отхапвам от нещо твърдо (ябълка, круша и др.), при което се издава, чува специфичен звук, шум (рап); ръпам. Цели трапези разстилаха семействата край колите си. Режеха дини и нетърпеливите деца рапаха направо от корите. Ст. Даскалов, ВМ, 30.
2. За сърп и друг режещ предмет — режа нещо твърдо (житни класове и др.), като издавам свистящ, остър звук (рап); ръпам. Той влезе в царевицата и сърпът му хвана да рапа чевръсто. Й. Радичков, ББ, 49. И рапа сърпа. Рой бръмчи. / И пали, и припича. / С премрежени от пот очи / навежда се момиче. Т. Харманджиев, П, 65. рапам се страд.