РА̀ПВАМ, -аш несв.; ра̀пна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. ра̀пнат, св., прех. Диал. Еднократно или от време на време отхапвам от нещо твърдо (ябълка, круша и др.), при което се издава, чува специфичен звук, шум (рап); ръпвам. Подържи ги [кравите] за поводите, където е най-хубаво да си рапнат. .. Чака да се наядат и .. ги гледа как загребват острата тревица с езика и я отрязват. Ст. Даскалов, БМ, 270.