РАПЍРА ж. 1. Старинно бойно хладно оръжие с форма на дълъг, тънък и прав меч, двуостър или само с връх за мушкане и с предпазна ръкохватка, използвано в миналото за ръкопашен бой, при дуели и др. В началото на XVI век споровете между мъжете от типа „ела да се разберем навън“ се решавали само с кръстосване на метал. В едната ръка се държала рапирата, а в другата — кама или малък щит, които служат за париране на ударите. Ег, 2005, бр. 101 [еа].
2. Разш. Вид хладно оръжие с форма на дълъг, тънък и прав меч с предпазна ръкохватка, използвано за ръкопашен бой, при дуели и др. Истинският матадор трябва само с едно движение, само с един удар да забие тази рапира чак до дръжката между третия и четвъртия прешлен на бика. Л. Стефанова, ВМД, 147. За Хунта се носеше лошата слава, че бил дуелист и кавгаджия. Говореше се, че отвеждал противника в лабораторията си, предлагал му да си избере рапира, шпага или алебарда, а след това започвал .. да скача по масите и да събаря шкафовете. Б. Мисирков, Избр. пр II, 1984 (превод) [еа].
3. Спорт. Подобно на сабя право и дълго с четириъгълно сечение оръжие с притъпен връх, предназначено за нанасяне на мушкащи удари само по торса на противника при фехтовка. Аз прехвърлих няколко оръжия и се спрях на четириръба рапира с проста кокалена дръжка. .. Светлото острие приличаше на огромна игла. Но върхът му беше плосък, с наточени ръбове. В случай на нужда можеше не само да пробожда, но и да сече. Г. Георгиев, ЛОП (превод) [еа]. В съвременната фехтовка се кръстосват шпаги, рапири, саби. Ег, 2005, бр. 101 [еа]. Никой фехтовач не би могъл да върти тъй рапирата си, както тия млади хора умееха да въртят бастончетата си. Й. Йовков, ПК, 47.
4. Спорт. Във фехтовката – състезание, при коет осе използва такъв вид оръжиев. При рапирата туш се отчита само по трупа (без ръцете). При шпагата .. можеш да мушкаш, където си искаш. Ег, 2005, бр. 101 [еа]. Шампион по рапира.
— От фр. rapiére прeз нeм. Rapier или рус. рапира.