РА̀ПИЦА, мн. няма, ж. 1. Едногодишно маслодайно растение от рода на зелето с жълти цветове и със семена в шушулки, което се отглежда за фураж, за производство на растително масло, за автомобилно гориво и др. Вrassica napus. През ливадите, покрай жълтите квадрати от цъфнала рапица, се белееше правата черта на железопътната линия. Г. Мишев, ЕП, 218. — Чичо Митуше, ела — викаше той, — умира вола. Комура се поду, умира. Чичо Митуш го гледа .. замислен, после каза: — Трябва да е пасал рапица. Й. Йовков, АМГ, 99. Рапицата не може да е алтернатива на слънчогледа по много причини. Тази култура е застрашена от измръзване при ниски температури, лесно се кръстосва със синап и дива ряпа и после олиото има лютив вкус и недобри качества. Дем., 2001, бр. 291 [еа]. Нефтените компании във Великобритания ще започнат да добавят в бензина и нафтата масла, приготвени от растенията рапица и захарна тръстика. С, 2005, бр. 4621 [еа]. При изключително благоприятните условия в България за отглеждане на рапица, слънчоглед и други маслодайни култури, вече е икономически изгодно за автомобилно гориво да се ползват горива, произведени от растителни и/или животински мазнини. Мон., 2006, бр. 2479 [еа]. Рапицата е медоносно растение. Δ Медът от рапица е изключително полезен при костни, ставни и стомашно-чревни проблеми.
2. Семената на това растение. Тя [вечерята] започна с ордьовър ..; първото блюдо се състоеше от полусварен булгур, поръсен с масло от рапица. Ем. Манов, ПУ, 139.
3. Бот. Род едногодишни маслодайни културни растения от семейство кръстоцветни, с височина над един метър, зелени листа и кичести яркожълти цветове. Вrassica napus oleifera.