РЕЗБА̀Р м. Майстор, който се занимава с резба, който изработва резби (в 1 и 2 знач.), дърворезби. Д о б р и: — Занаята ни е свят занаят. Резбарите и зографите трябва да са пример на другите еснафи. Р. Стоянов, М, 29. В Дойчиновци издигна хубава белокаменна черква. Извика майстори резбари и иконописци и я украси с орехов иконостас. К. Петканов, ЗлЗ, 224. — Докторе — каза той хрисимо — аз работя като резбар в съвременното дърводелско предприятие. А. Гуляшки, ДМС, 47. На дървения потон някой от незнайните дебърски резбари бе издълбал чудна плетка от клончета. Д. Спространов, ОП, 89. Тревненски резбари.