РЕЗБА̀РСТВО, мн. няма, ср. Изк. Изобразително изкуство за създаване на фигури и орнаменти чрез изрязване, издълбаване върху дърво, камък, кост или др. материали със специални инструменти; резба. Три години беше учил Никола резбарство при тревненските и еленските майстори. П. Константинов, ПИГ, 189. Първоначално Никола Фичов бил шивач, но се занимавал и с дърводелство и резбарство. Ст. Михайлов, БС, 110. Румяна е сътворила и два иконостаса за църкви, като е опровергала твърдението, че резбарството е мъжки занаят. Земя, 2008, бр. 160, 24.