РЕШЍТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на решителен; непоколебимост, твърдост, категоричност. — Аз ще дойда с вас! — извика изведнъж Рангел с бляснал от решителност поглед. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 121. Обзе го страшна и сурова решителност и без да се бави повече, грабна тоягата си и се запъти към селото. Й. Йовков, СЛ, 46. В тази минута сърцето му бе пълно с решителност. Ив. Хаджимарчев, ОК, 93. То [лицето на Борис] беше просто лице на човек, който притежаваше някаква сила, някаква неумолима решителност, някаква стоманена воля, която обхващаше другите и ги подчиняваше веднага на себе си. Д. Димов, Т, 50. Тя [майка му] познаваше добре неговия упорит нрав, самостоятелността му, решителността му и това я плашеше. Г. Караславов, Избр. съч. VІ, 290.