РИБЀНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от рибе. — Ние сме тук от сутринта и надали имаме и тримата три рибенца. Д. Калфов, ИТШ, 10. Джобно ножче във формата на рибенце се кандилкаше отдясно под ремъка на панталоните му. Т. Харманджиев, КЕД, 61. — И какво има тук за неразбиране? — Тъпичките и нежни като на рибенце устнички на инженерката бързо оформиха една разтреперана ирония. Л. Дилов, ПО [еа].