РЍБИ, -я, -е, мн. -и, прил. Разг. 1. Който е на риба, част е от риба; рибен, рибешки. Показа се голяма рибя глава с тъпа муцуна. Рибата дръпна още веднъж силно, след туй миряса. Ат. Мандаджиев, ОШ, 51. Гнусеше се да пипне студеното, лигаво рибе тяло. Д. Талев, С ІІ, 134. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш. Й. Йовков, А, 76. Той [юнакът] е или царски син, който яха на златогрив кон, победява грамадна войска, донася златни ябълки и се жени за царска дъщеря, или пък е презрян келеш, комуто услужват мравче крило, орлово перо, рибя люспа, вълшебна кутийка и го правят царски зет. Ал. Теодоров-Балан, БЛ [еа].
2. Който е приготвен от риба; рибен, рибешки. — Прияла ми се е рибя чорба. Д. Талев, ГЧ, 13. Когато се върна за вечеря, редовната рибя чорба, приготвена по някаква гръцка рецепта, го чакаше на масата. Д. Калфов, ИТШ, 132.
◊ Рибе масло. Остар. Рибено масло. Нека упоменем значението на рибето масло за слаби, рахитични и предразположени към скрофулоза деца. Ас. Златаров, Избр. съч. ІІІ, 231. Рибя кост. Фигура, шарка, наподобяваща гръбнак и ребра на риба, която служи за украса в дърводелство, тъкачество, шивачество, фризьорство и др.; рибена кост. Гороломов беше друг: изконтен, с зеленикави дрехи, български плат „рибя кост“. Й. Йовков, ПГ, 134. Макар паркетът от твърда дървесина да бе подреден в красива рибя кост, от него не се виждаше почти нищо под безбройните редици столове. Т. Трифонов, ЧЛ (превод) [еа].
> Запъвам се / запъна се като рибя кост на гърло. Диал. Проявявам неразумна и излишна упоритост, упорито отказвам да отстъпя. И тъй дядото — т. е. бай Гето Палашев, отведнъж се запънал като рибя кост на гърло и рекъл: — Аз дъщеря си не пущам в чужда къща, без да е минала под венчило! Ст, 1960, бр. 727, 2. Засяда ми / заседне ми като рибя кост на гърлото. Разг. Измъчва ме, потиска ме нещо, не мога да се примиря с нещо, нещо ме кара да се чувствам зле. — Да събира имот, който може да го задържи в ръцете си, Недьо. Вие се юрнахте като слепи, заграбихте де що ви попадна, а сега всичко ви заседна като рибя кост на гърлото. В. Геновска, СГ, 241. Съжалението бе заседнало като рибя кост в гърлото ѝ. А. Пристли, Ч (превод) [еа].