РЍБНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Ястие от риба, печена в тава с ориз, зеле и др. Беше наловил прясна риба от Марица, а жена му Нонка бе приготвила вкусен рибник в голяма тава. К. Петканов, ЗлЗ, 191. Слагаха се и рибници с големи шарани, които плаваха сред зачервения във фурната лук. Д. Спространов, С, 134-135. Тато довежда дяда попа, .. Той ще отчете на гостбите в къщи и на принесения хляб, па ще си отреже порязаник от хляба и ще си отсипе в съд от рибника. Т. Влайков, Пр І, 230.
2. Пита с плънка от риба, която се прави на Никулден. Той се връща с цяла каруца риба, кара я от града, за да я продаде на селяните да си правят рибници за Никулден. Й. Радичков, СЯЛ [еа]. Тестото се разточва на дебел лист, по-голям от тавичката, в която ще се пече рибникът, за да може да се покрие с краищата му плънката. Л. Петров и др., БНК [еа]. Рецепта за рибник.
3. Рядко. Рибарник. Скоро в рибника на бай Младен почнаха да шляпат мустакати сомове, .. мрени и широкогърбести кленове. Д. Калфов, КР, 49. За да се предпазят рибниците от видрите, те трябва да се заграждат с дъски или мрежи. П. Петков, СП, 17.