РИБО̀ЗА ж. Биохим. Въглеводород С5Н10О5, монозахарид от групата на пентозите, който влиза в състава на рибонуклеиновите киселини. Монозахаридите се намират във всяка клетка на организма. Към тях спада глюкозата, а също и рибозата, която влиза в състава на нуклеиновите киселини. Р. Райчев, НКД, 8. Най-често в природата се срещат монозахариди, изградени от 5 (например рибоза, дезоксирибоза) или 6 въглеродни атома (например глюкоза, фруктоза). Биол. ІХ кл, 2005 [еа].
— От фр. ribose.