РИБОЛО̀ВЕЦ, мн. -вци, м. Човек, който се занимава с ловене на риба; рибар1. Десет минути по-късно шестимата най-добри риболовци на дружината седнаха с въдици край реката. О. Василев, УП, 30. Нерядко се случваше някой от чужденците да е риболовец и Костов трябваше да го забавлява с часове до някой планински поток, преструвайки се на дълбоко заинтересуван от живота на пъстървите. Д. Димов, Т, 197. Три основни задачи решава към момента организацията на любителите риболовци — борбата с бракониерството, зарибяването на водоемите и създаването на условия за по-пълноценно използване на хайвера. Земя, 2009, бр. 14, 12.


Източник: Речник на българския език (онлайн)