РИБОНУКЛЕЍНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: рибонуклеинова киселина. Биол. Втори основен тип нуклеинова киселина, съдържаща рибоза, който е съставна част на цитоплазмата на животинските и растителните клетки. Изясни се, че при предаване на наследствените качества голяма роля играят своеобразните „щампи“ — молекули от нуклеинови киселини, които „щамповат“ най-важните белтъци. Тези киселини биват два типа — дезоксирибонуклеинова (съкратено ДНК) и рибонуклеинова (съкратено РНК). НТМ, 1961, кн. 9, 6. Молекулите на РНК са едноверижни. Биол. ІХ кл, 2005 [еа].
— От нeм. Ribo(nsäure) + Nuklein.