РИБЧЀ, мн. -та, ср. Умал. от риба; рибка, рибе, рибичка, рибица1. Разбойникът беше хванал малко рибче, което отчаяно се опитваше да се освободи. Зл. Енев, ГП [еа]. Отдолу иде дрът дядо, / рибата носи за опашката, / пълна му пазва с рибчета! Нар. пес., Д. Осинин, ДС [еа].