РИВЦЀ ср. Диал. Нанизани пари или мъниста; наниз, връв, гердан. Имало и едно малко възле. Развързала и него. Там било ривцето ѝ — две махмудии и няколко по-малки жълтички, дето ѝ ги бил дал някога бае Геро на годявката. Т. Влайков, Съч. ІІ, 238. На шията ѝ виси гердан, който беше нанизан от червени мъниста, между които имаше и жълтичета; над герданът виси наниз от жълтици; а над него — ривце от стари пари. Л. Каравелов, Събр. съч. І, 1984 [еа]. Аз ще те даря, циганко, / ковано ривце от шия / и вити гривни от ръце. Нар. пес., БНТв ІV [еа].