РЍГАМ, -аш, несв. Диал. 1. Непрех. Повръщам, плюя; бълвам (Н. Геров, РБЯ).
2. Непрех. Оригвам се (Н. Геров, РБЯ).
3. Прех. Бълвам, изригвам (огън, пламък и под.). Подир малко княз Дондуков стъпаше на скелята сред заглушителните „ура“ на трийсетхилядната тълпа, сред гърмежа на топовете, които ригаха пламъци на брега. Ив. Вазов, Съч. ХХІV, 120. Пет месеца наред балканските усои / ехтяха, сякаш гърлата на вулкана, / и огън ригаха. П. П. Славейков, Мис., 1906, кн. 1, 21.
4. Прех. Говоря, приказвам нещо неприлично или каквото ми дойде на ум (Н. Геров, РБЯ). Доста си ригал глупости. Н. Геров, РБЯ V, 96.
— От рус. рыгать.