РИГО̀ЛВАМ, -аш, несв., прех. Агрон. Обработвам почва с дълбока оран (50-70 см), при която горният пласт се заравя дълбоко, а долният, плодородният се изважда на повърхността. Когато Йоло риголваше и преобръщаше земята на дълбочина две лопати, виждаше той как нежни коренчета са се преплели едно в друго. Й. Радичков, НС 1987 [еа]. През настоящата година, .., риголвахме 600 декара за нови лозя. ОП, 209. риголвам се страд. Нивата, .., след наторяване с оборска тор, през есента се риголва или дълбоко изорава. Пр, 1952, кн. 5, 82.

— От фр. rigole ‘вада’ през рум.


Източник: Речник на българския език (онлайн)