РИГОЛВА̀Ч м. Техн. Плуг или трактор, с който се извършва риголване. В закритата зала са подредени оръдия на селския труд от дядово Адамово време до днес: рала, плугове, .., риголвачи. Ст. Поптонев, ОБЛ, 315. Той все ни обещаваше, че след десет дни ще ни бъде изпратен риголвач, но минаха три месеца. ВН, 1960, бр. 2602, 2. При създаване на промишлени лозя за риголване се използват специални плугове риголвачи. Земя, 2008, бр. 153, 13.


Източник: Речник на българския език (онлайн)