РИГОРЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Строго спазване на някакви морални или други принципи, постулати, правила. Ригоризмът на Ботев изтекъл от строгата му съвест. М. Арнаудов, БКД, 171. Би било погрешно да се мисли .., че индийската етика учи на ригоризъм и аскетизъм, чиято цел е умъртвяването на естествените импулси на човека. Д. Нанева, УИФ (превод) [еа]. Моралният ригоризъм на протестантизма по адекватен начин се превъплътява в абстрактното съвършенство на музиката на Бах. Д. Варзоновцев, ФМ [еа].
— От лат. rigor ‘строгост’ през фр. rigorisme.