РИД, ридъ̀т, рида̀, мн. рѝдове, след числ. рѝда, м. Немного високо земно възвишение със заоблен връх, продълговати и обикн. симетрични склонове; хълм, бърдо1, баир, чукар, рът. Двамата преминаха дола и се изкачиха по отсрещния рид. Ем. Станев, ПЕГ, 24. Заран, като ставах, виждах някои голи ридове побелели като от сняг, а то беше слана! Ив. Вазов, Съч. VІІ, 180. Селото беше от трийсетина дървени хижи, накацали по склоновете на двата рида. Д. Талев, С ІІ, 128. Навалицата се люшна по нечия заповед наляво и надясно и опразни пътя, който пресичаше билото на рида. Ст. Загорчинов, ДП, 490. В далечината се надигаше първият планински рид, обрасъл с къдрава зеленина. П. Бобев, ГЕ, 20.