РИДА̀ЕНЕ ср. Отгл. същ. от ридая. Вратата над тях се отвори и той чу смесица от гласове, .., тихото ридаене на Хилда и опитите на Аника да я успокои. Ю. Чернева, ПП (превод) [еа]. А и плачът. Беше толкова тъжен. Какъв плач, какво горестно, безпомощно ридаене. Ал. Павлова, ВВ (превод) [еа].