РИДА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Жален, безутешен плач с глас, с хлипане, с въздишки, предизвикан от голяма мъка, страдание. Плач и ридания се чуха на двора. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 40. Развълнуван и смутен, той не можеше да проговори нито дума, а тя продължаваше да се тресе от неудържими ридания. Г. Райчев, Избр. съч. І, 116. В тишината едва долиташе глухо ридание от стаята на Елена. В. Геновска, СГ, 140. По едно време те видяха, че раменете на войводата потръпнаха, разтърсиха се и на най-близкия от четниците му се стори, че чува стон, сподавено ридание. Д. Фучеджиев, Р, 183. Задушава го ридание, пада, заравя лице във възглавницата и плаче дълго, неудържимо. О. Василев, Т, 269.