РИДЖА̀Л м. Остар. и диал. Големец, велможа. Обзаложи се Калина / със царя и със везира, / с дванайсет мили риджали / саде на Шумен да иде. Н. Геров, РБЯ V, 78.
— От ар. през тур. rical. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1904. — Друга форма: р и д ж а̀ р.