РИДИКЮ̀Л м. Остар. Малка дамска чанта от мек плат, която се пристяга с шнур и се носи окачена на ръката. — Благодаря, — каза девойката, па бръкна в ридикюла си да вземе пари и плати на момчето. Ив. Вазов, Съч. ХХVІ, 107.
— От фр. réticule.
