РИДИКЮ̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Нелеп, смешен. От тия „ридикюлни“ изрази — да си послужим с речника на Григор Василев — може да се съди за писателския стил на „влюбения до уши“ адвокат. М. Кремен, РЯ, 381. За труда ми по редактирането и за онова, което сам ще пиша, г. Касъров ми предлага хонорар ридикюлен. Но аз се наех, за да не умирам от скука. Ст. Илчев и др., РРОДД, 429.
— От фр. ridicule. — Друга форма: р и д и к у̀ л е н.