РЍДИЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от рид. От северния край на поляната се виждаха в хаотическо безредие бърда, ридища, могили. Ив. Вазов, Съч. ХVІІ, 89. Нямаше през голото ридище ни път, ни пътека. Д. Талев, ГЧ, 123. Над града стърчаха от северна страна голи ридища с останки от развалини и под тях се появиха малки къщици. В. Кънчов, Избр. пр І, 103-104. Населението се спасило, като се разбегало по планините и ридищата. Нар. пес., БНТв ХІ, 57.
◊ Развлякъл съм се като мъгла по ридища. Диал. Работя мързеливо, лениво.